Последва силно "Ооооо!".
Тясната пътечка завърши внезапно на брега на голямо черно езеро. Кацнал на върха на висока канара на отсрещната страна, с грейнали прозорци под звездното небе, се издигаше голям замък с много кули и кулички.
Не повече от четирима в лодка! извика Хагрид, като посочи цяла флотилия от малки лодки, които чакаха във водата до брега.
Всички ли се качиха? гръмна гласът на Хагрид, който имаше самостоятелна лодка. Хайде тогава... НАПРЕД!
И цялата флотилия се задвижи наведнъж, плъзгайки се по езерото, което беше гладко като стъкло. Всички мълчаха, вперили очи в големия замък над тях. Той се извисяваше все повече, докато доближаваха канарата.
Долу главите! кресна Хагрид, когато първите лодки достигнаха скалата.
Всички наведоха глави и малките лодки минаха през една завеса от бръшлян, която прикриваше широк отвор в предната страна на канарата. Понесоха се през тъмен тунел, който като че ли ги отвеждаше точно под замъка, докато стигнаха до един вид подземно пристанище, където слязоха върху скали и камъчета.
После се изкатериха по един ход в скалата, следвайки фенера на Хагрид, и най-сетне излязоха на гладка влажна трева в сянката на замъка. Изкачиха се по каменна стълба и се струпаха пред огромната дъбова входна порта.
Всички ли са тук?
Хагрид вдигна грамадния си пестник и почука три пъти по вратата на замъка.
Заглавие: Езерото и лодките 
Пет Юни 01, 2007 7:21 pm
.
