Магазин за магически пръчки "При Оливандър"

Моника влезе в магазина и каза :
-Добър ден!Искам една,една,една магическа пръчка.
-Каква?-попита продавачката.
-Ами.....Махагонова магическа пръчка.20 и 8сантиметра. Гъвкава. С малко повече сила и отлична за трансфигурация.
-Това е тя!-каза продавачката и подаде на момичето.
-Колко ви дължа?
-20 галеона-каза продавачката.
-Ето,заповядайте!-каза Мони.
Взе си покупката и на излизане поздрави продавачката за довиждане!

Вратата на магазина се отвори плавно и в магазина влезе младо момиче,което искрено се учуди,когато видя Кейлън,която и се усмихваше благо.
-Извинете,ама като съм свикнала с господин Оливандър и все още се учудвам!
Жената се усмихваше мило и явно чакаше още информация,която така и не получи,защото момичето разглеждаше тихо пръчките.
-Е,млада годпожице,Вие най-вероятно сте наша бъдеща ученичка,нали?
-Разбира се!А вие сигурно сте Кейлън Линей,една от директорките?!
-Да,аз съм.А мога ли да попитам за твоето име?
-Аз ли,аз съм Кейси Голд-Ричардсън.Преди време моят баща е учил с Вас,но май не сте се движили заедно много,много.
-Е,разбира се,той беше малко странен...
-И все пак,трябва ми нова пръчка.
Жената я изгледа изпод вежди,заради начина,по който я прекъсна,но запази благия тон.
-Оу,ново училище-нова пръчка!Стилът на сем.Голд.-тя се засмя някакси лаконично и се обърна разглеждайки рафтовете.Търсеше нещо подходящо,но така и не се спираше на нищо...
-Има ли нещо по-ново,по-добро...
-Ами за най-голямо съжаление не мила,но всъщност...изчакай малко.-тя отиде отзад тезгяха и изнесе една тънка и доста продълговата кутийка от там.-Пробвай това.Донесоха я миналата седмица...
Кейси замахна леко с пръчката и близката книга се понесе във въздуха,замахна втори път и витрината отпред се пръсна на хиляди малки парченца стъкло.Магазинерката майсторски замаха веднага със своята магическа пръчка и стъклото се оправи.
-Е,искаш ли я?-попита тя прибирайки пръчката си.
-Разбира се,че я искам,но може ли малко повече информация за пръчката?-попита заинтересувано Кейси.
- Махагонова магическа пръчка.20 и 8сантиметра. Гъвкава. С малко повече сила и отлична за трансфигурация. Струва 20 галеона.-прочете надписа дамата.
-Ами купувам я.-момичето извади жълтиците и ги подаде на продавачката с усмивка.-Довиждане!Благодаря много!
-И аз благодаря и да използваш пръчката с късмет!-извика жената след нея.

Зададе се преподавателят по ЗСЧИ който иска да си купи пръчка.
-Добър ден,искам 4.Бодлива, зеленика и фениксово перо,20 и 8 сантиметра ,ако може.
-Да разбирасе.-Оговори продавачката.-Заповядайте.
Преподавателят излезе от магазина като мантията му се развяваше.

-Добър ден-поздрави Криси
-Здравейте-отговори продавачката.
-Бих желала пръчката от Буково дърво и змеиска сърдечна нишка.
-Разбира се заповядай 15 галеона.
-Благодаря.-каза момичето и излезе от магазина.

Сия отвори вратата на магазина и се насочи към продавачката.
-Здравейте!-започна тя.-Търся си пръчка.
-Дошла си на точното място-засмя се Кейлън Линей.-Имаш ли представа каква искаш да е ?
-Ами не.Всъщност не разбирам от магически пръчки.
-Но аз разбирам-усмихна й се продавачката.-Хайде да пробваме няколко...
Тя се обърна и затършува из рафтовете.След малко се върна, понесла 5-6 продълговати кутии.
-Какво ще кажеш за тази...Жилава, 20 и 2 сантиметра, косми от еднорог, абаносово дърво -15 галеона.-прочете тя надписа и й я подаде.
Сия я размаха, но не почувства нищо.Тя се обърна тъжно към Кейлън.
-Добре, няма проблем, продължаваме...
След половин час опити Сия се чувстваше отчаяна, но продавачката не беше загубила доброто си настроение.Изглежда не й се случваше за първи път.Сия хвана механично следващата пръчка и изведнъж почувства прилив на сила.Тя замахна леко и от пръчката излезе струя свеж пролетен въздух.
-Тази е.-обърна се усмихната Сия към продавачката.
Тя й кимна и прочете надписа от кутията "Махагонова магическа пръчка.28 сантиметра. Гъвкава. С малко повече сила и отлична за трансфигурация. -20 галеона".
Сия й подаде парите, а Кейлън - заветната пръчка.
-Довиждане!-каза момичето.
-Приятна учебна година!-отвърна й продавачката.
-Благодаря ви.-каза Сия, затваряйки вратата.

Снейп влезе в магазина:
-Какво желаете?-попита продавачът.
-Бодлива, зеленика и фениксово перо,20 и 8 сантиметра, чудесна и податлива.
-Заповядаите!
-Колко ви дължа?
-15 галеона!
-Ето.Довиждане!

Веднага след него на опашката се бе наредил Албус Дъмбълдор:
-Бодлива, зеленика и фениксово перо,20 и 8 сантиметра ,ако може.
-Разбирасе!Ето я .15 галеона
Дъмбълдор даде парите и изчезна.

Доста време Сила стоеше пред магазина и се чудеше дали да влезе. Все пак й трябваше магическата пръчка, за да прави каквито щуротии й хрумнат(или хрумнат на даскалите й). Момичето направи една крачка напред, леко се наведе към витрината. Огледа подозрително вътрешността на магазина и си залепи лицето на стъклото. Докато дишаше витрината се замъгли и това придаваше допълнителна ярост на физиономията й. Сякаш Сила се опитваше да предупреди продавача, че е много опасна. В този момент тя забеляза , че отвътре учудено я гледа една жена. Сила отскочи назад и се олюля леко замаяна. "Е , Никси, поне вътре няма троли .... за сега".. Момичето почука на вратата и колебливо я отвори.
- Аааа, здравейте! - леко смутено се усмихна Сила.
- Миличка, спокойно, няма да те изям, тук съм , зада ти помогна..
- Даааа, последния път като ми го казаха се опитаха да ме сготвят за обяд....нямате троли в магазина нали?! - озъртайки се наляво и надясно попита момичето.
- Не, миличка, имаме само и единствено магически пръчки..
- Ааааа, сопи, дааа - прекъсна я Сила
Продавачката я изгледа учудено изпод вежди. Явно на малката магьосница й стана неудобно, тъй като лека руменина мина по бузите й.
- Тааааа бихте ли ми помогнали?
- Естествено! Някакви предпочитания - дължина, тип , изобщо имаш ли някакви критерии за пръчка?
- Ъъъъ .. не!? Не знам, ако имах нямаше да ви моля за помощ.... какви критерии могат да имат едни вълшебни сопи? - при произнасянето на последната дума лявата й вежда леко се повдигна.
- Извини ме за момент, мисля , че имам нещо за теб - и жената изчезна някъде зад щанда.
- Няма да ме варите за обяд, нали? - попита българката надничайки зад щанда.
- Не, всъщност си мислех за следобедна закуска - изкикоти се зловещо Кейлън Линей, след това се усмихна благо и изкара върху щанда няколко кутии.
Сила въздъхна облекчено и започна да оглежда любопитно кутиите, сякаш са подаръци за рождения й ден.
- Коя ти харесва най-много?
- Ама те всички са еднакви, все пак са кутии.
- Коя ти подсказва сърцето?
Сила вдигна поглед към продавачката, която й се усмихваше предизвикателно. Зелените очи на момичето се окориха.
- Това, което е видимо за сърцето, не се вижда с очи.
- Точно така, миличка, а сега си избери една.
Праудмор затвори очи, за момент се поколеба и пръста й се спря върху една от всички кафеви кутии. Кейлън Линей я отвори и извади от там една доста дълга пръчка и я подаде на момичето. Сила я пое и замахна пъргаво. В този момент косата й сякаш експлоадира. От отлично навит кок беше останало само мишлето на мястото си, непослушни кичури стърчаха на всички посоки, закриваха лицето й и образуваха един голям храст на главата й. Момичето разтвори косата си пред лицето като перденца и се усмихна доволно.
- Колко ви дължа?
- 25 галеона, а не искаш ил да разбереш каква е пръчката ти?
- Нека позная... Дърво от джел, сърцевина от косъм от еднорог,31,5 сантиметра. Много податлива и добра за трансфигурация.
- От къде.. - зачудено я изгледа продавачката.
- Тя ми го каза - посочи с поглед към пръчката Сила. - Благодаря ви за помощта, госпожо.
Кейлън й се усмихна още веднъж и й пожела приятен ден, момичето й отвърна със същото.
На излизане от магазина Сила се втренчи в пръчицата си.
- С теб ще станем добри приятелки.. Направих добра инвестиция, нали, Никси?
Мишока изкърца веднъж за съгласие и се скри в храста от коса.